От години в България злонамерени лица масово изпращат фишинг имейли, като се представят, че са от името на банки. Идеята на хакерите винаги е една и съща – да откраднат чувствителна информация като:

• Потребителско име и парола за вход на електронно банкиране;
• Лични имена, телефонен номер и адрес;
• Данни от дебитна/кредитна карта – номер, валидност. CCV код;

Схемата е стандартна – крайният потребител получава електронно съобщение от банка, в което се описват различни сценарии:

• Актуализиране на лични данни;
• Активиране на мобилно приложение;
• Потвърждаване на активност на банкова сметка;
• Изтичане на срок на валидност на документ за самоличност;
• Необходимост от потвърждение на банкова карта;
• Рутинни вътрешни проверки;
• Получаване на входящо писмо в платформата на електронното банкиране, което изисква вход в системата;
• Необходимост за идентификация и смяна на валута от лева в евро;

Всички горепосочени сценарии са лъжливи, манипулативни и имат за цел да заблудят жертвата!

Много често жертвата получава имейли от банки, на които всъщност никога не е бил/а клиент, което още повече изостря вниманието и интереса към ситуацията. Във фишинг имейлите от банки почти не са налични файлове с вируси, а има даден линк, който потребителят да отвори, за да актуализира/активира/подмени своите данни. Обикновено хакерите разчитат на това потребителят да се стресне, да се уплаши и да „предприеме" мерки, за да се защити.

Голяма част от банките решават проблема частично по отношение на потребителското име и паролата за вход и достъп до електронното банкиране. Вече при въвеждане на данните и потвърждение, клиентът е необходимо да изпълни двуфакторно удостоверяване, че реално той се опитва да влезе в профила си. Това се постига чрез потвърждение от някакъв специален софтуер на телефона или примерно с някакъв SMS-код.

Друг основен проблем е кражбата на данни за банкова карта, независимо дали е кредитна или дебитна. Всеки е пазарувал или извършвал някакво онлайн плащане, като това се осъществява с въвеждане на 4 вида данни – номер на картата, име на притежателя, срок на валидност и CCV-код, който служи за верификация. В зависимост от сумата, за която ще бъде извършена транзакцията, има случаи, в които не се изисква допълнително потвърждение!

Когато получат данни за някаква банкова карта, първоначално хакерите правят опит за някаква дребна транзакция, нещо съвсем малко и незначително, което „да не бие на очи" – например 1, 2, или 5 евро. Ако има спънка и транзакцията е неуспешна – след време отново правят опити и в крайна сметка може и да се откажат. Ако, обаче малката транзакция е успешна, вече правят последващи по-големи трансфери, като идеята е максимално да бъде достигната сумата, която може да бъде открадната от картата. Като цяло банките имат постоянен мониторингов контрол над всички транзакции и следят денонощно движенията като могат да ограничават и да блокират карти в случай на съмнителна дейност, но някой път вече е прекарано късно.